Една от най-големите бариери за придобиване на щастие е, че по-голяма част от нашата вяра относно това кое би ни направило щастливи, всъщност е погрешна. И все пак, те са дълбоко залегнали в нас. Прилагани са в семействата ни, от наши познати, както и от хора, смятани за модели. Но най-много са подсилени от истории и образи, представяни в нашата култура.
Ето и трите основни мита за щастието, които описва Соня Любомирски в книгата си „Пътят към щастието“:
Мит № 1: Щастието трябва да бъде „намерено”
Първият мит е, че щастието е нещо, което ние трябва да намерим, че то е някъде там, на място, извън нашия достъп, един вид Шангри-Ла (въображаемо място, което би трябвало да се намира в Хималаите).
Да, ние можем да отидем там, но само ако преминем през точните неща – ако се оженим за истинската си любов, ако запазим мечтаната си работа, ако си купим великолепна къща. Не бъдете от хората, които чакат тези или онези неща да се случат, преди да могат да бъдат щастливи. Ако вие не сте щастливи днес, тогава няма да бъдете щастливи и утре, докато не поемете нещата във ваши ръце и не преминете към действия. Да разберете, че вашето щастие се определя от съзнателната дейност, означава да приемете, че можете да окажете голямо влияние върху живота си, като осъществите съзнателните стратегии. Чрез тях ще се промените и ще бъдете по-щастлив човек
Щастието не е някъде там, нито е необходимо да го търсим. Причината, то да не е някъде там „отвън”, е че то е „вътре” в нас. Колкото и банално и изтъркано да ви звучи, щастието, повече от всичко друго, е състояние на ума, начин да усетим и опознаем себе си и света, в който живеем. Така че, ако искате да бъдете щастливи утре – денят след днес, и през останалата част от живота си, можете да го направите, като изберете да промените и управлявате състоянието на вашия ум.
Мит № 2: Щастието се основава на промяната
Друга голяма заблуда е мнението, че само ако можеше нещо около обстоятелствата в нашия живот да бъде променено, тогава бихме били щастливи. Този начин на мислене се нарича „Аз бих бил щастлив, АКО______” или „Аз бих бил щастлив, КОГАТО _______”. Подобна логика се подкрепя от всички нас, които си спомняме периоди от живота си, когато сме преживяли истинско щастие, но си мислим, че никога няма да можем да изживеем отново точната поредица от обстоятелства, които са ни донесли това истинско щастие. Може би това са били университетските години или когато се влюбихме за първи път, или когато децата ни бяха малки, или когато сме живели в чужбина. Действителността е, че съставните части, които са определяли нашето щастие в миналото и могат да спомогнат за бъдещото щастие, са с нас точно сега и точно тук, чакайки да се възползваме от тях.
Мит № 3: Или го имаш или го нямаш
Представата, че ние сме родени щастливи или нещастни, е повсеместна. Мнозина от нас, особено онези, които не са много щастливи, вярват, че нашето нещастие е генетично и в действителност нищо не може да направим, за да го променим. Точно обратното, нарастващо проучване убедително показва, че ние можем да преодолеем генетичната програма, заложена в нас. Пример за това са будистките монаси, които учат себе си да бъдат щастливи чрез медитация.
