След като новият вирус „covid-19“ се е вкопчил в нашия всекидневен живот, а учените се опитват да ни наложат ваксина срещу него, е добре да бъдем информирани и сигурни за нашето бъдеще. Учителят Петър Дънов е имал беседи относно ваксинацията и днес имаме три цитата, с които всеки от нас ще може да помисли сам за себе си.
Тези откъси от речите на Петър Дънов могат да покажат ваксините и от духовна гледна точка, а не само от медицинска. В тях Учителят поставя актуални и днес въпроси относно ефективността на ваксините и дава предложения за тяхната алтернатива.
„Учените искат да ни кажат, че намерили някакъв серум, който, като се впръсне в кръвта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това обаче, ние виждаме как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум.
И сега всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на някое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването!”
(„Ръката съблазнява“, НБ, 05.04.1925)
Питам: при всичките усилия на милионите лекари по целия свят да лекуват хората, сполучили ли са да ги излекуват? Статистиката показва, че болестите не само не намаляват, но се и увеличават.
Вземете например присаждането, което съвременната медицина употребява като метод за предотвратяване заболяването от шарка. Статистиката показва, че онези деца, които се присаждат, умират повече, отколкото ония, които не са присадени. Изобщо неприсадените деца по-малко заболяват, по-малко умират. При това, има един закон, според който, ако не дадеш твоето дете да го присадят, да го ваксинират, считат те невежа и те държат под отговорност, че не вървиш в пътя на науката. Статистиката обаче показва, че въпреки това резултатите не са по-благоприятни.
Каква е тази наука? Човек трябва наистина да се присажда, но чрез какво? – Чрез храната. Ако лекарите искат да подобрят положението на човечеството, трябва да са в състояние да определят от каква храна се нуждае организмът. Приема ли човек тази храна, никаква болест не може да го хване. Не приема ли тази храна, която му е необходима, всякаква болест ще може да го хване.”
(„И оздравя дъщеря ѝ“, НБ, 21.06.1925)
„Казвам: И без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства.”
(„Имаше някой человек“, НБ, 27.11.1932)
Темата за ваксините е особено актуална и в наши дни, особено в условията на пандемия. Днес продължават да гледат с неодобрение на тези, които отказват да се ваксинират. В настоящия момент е наша изключителна отговорност да сме информирани в достатъчна степен по темата, за да можем да предпазваме своето здраве и това на своите близки.
Дали ваксините са 100% надеждни или съществува риск при прилагането им?Има много противоречиви мнения. Някои много крещящи и подвеждащи. Нужно е да внимаваме откъде черпим информация си.
Книгата на разследващия журналист Берт Егартнер „Добри ваксини, лоши ваксини“ е един добър източник за обобщена и проверена информация, която няма да ви подведе. Авторът е събрал факти за 17 вида ваксини, включително противогрипните. Той проследява пътя им от тяхното създаване до днес и безпристрастно представя техните плюсове и минуси.
