Photo by Ric Rodrigues from Pexels

Всички ние сме допускали грешки и сме наранявали другите. Все пак всички сме хора, а от нас няма безгрешни. Често нашата лоша постъпка успява и да ни донесе болезнени последствия. Едно е сигурно и това е, че всички се нуждаем от прошка.

Един от препъни камъните, които се изправят на пътя на обичта към себе си или на съчувствието към себе си за някои хора е, че не могат да простят на себе си.

„Как да обичам себе си, когато постъпих така?“ е често срещано чувство.

И тук е мястото на прошката към себе си.

Не само вие имате съжаления. Всички ги имат.

Някои хора съжаляват и хранят поводи за голямо съжаление, други за не чак толкова. Но важното е да знаем, че всеки човек има такива.

За нашето физическо и психическо здраве е важно да можем да преминем през тези препъни камъни. Като начало прошката, също като съчувствието към себе си, е изключително здравословна. Изследванията са показали, че прошката, било то насочена към нас или към другите, е добра за сърцето.

Photo by Karolina Grabowska from Pexels

Всъщност прошката разширява артериите ни и увеличава кръвния поток към сърцето. Освен това намалява кръвното налягане и сърдечния ритъм. Подобрява сърдечната дейност при хора, които са преминали през сърдечен пристъп. Подобрява имунната система.

Хора, които са се научили да прощават, по-рядко се чувстват депресирани, гневни, огорчени, наранени, напрегнати, тревожни или пък имат нужда от отмъщение. Като цяло прошката наистина е много добро нещо.

В книгата си „Аз обичам себе си“ авторът Дейвид Хамилтън е описал множество практически упражнения, с помощта на които да заобичаме себе си и да престанем да се самосаботираме. Едно от тях е как да си простим.