Всеки човек се нуждае от храна, за да оцелее. Някои хора съвсем рационално избират да гладуват. Други изпитват нужда винаги да има храна около тях. В днешно време социалната норма сякаш боготвори слабите хора, а тези с по-наднормено тегло се чувстват отхвърлени. Поради този факт някои избират да се срамуват от начина им на хранене.
Ако се срамувате от храненето си, това най-вероятно означава, че сте свръхчувствителен човек. Писателката Колет Берън-Рийдс е установила своята свръхчувствителност и в книгата си „Програма за отслабване за свръхчувствителни хора“, споделя с читателите си съвсем откровено за това.
„Ние, свръхчувствителните изпитваме голям срам относно храната, защото нашият начин на хранене се свързва с емоционалните ни модели и се страхуваме от неспособността си да овладяваме своето претоварване заради съпричастността си. Струва ни се, че всички останали успяват да го правят. Сравняваме се с останалите и си мислим, че у нас нещо е сбъркано, че сме някак увредени. Храним се скришом, за да запазим равновесието си и поради това тайно храним страхотен срам. В същото време мнозина от нас са развили страх от оскъдица, затова се крием когато ядем и от страх да не би някой да ни вземе храната. Това е много емоционално поведение и можем да проявяваме голяма ирационалност по отношение на тайния ни запас от карамелени бонбони и чипс.
Запасяването със храна може много да прилича на отстояване на себе си, когато се чувстваме притеснени заради залелите ни емоции, които всъщност не са наши, както и в момент, в който усещаме, че пропускливите ни граници са широко отворени и поглъщаме всички емоционални отпадъци около нас.“
Храната е лепкаво, хрупкаво, солено, сладко, вкусно и все покривно одеяло от безопасност, бягство, мигновеното вдъхване, което носи облекчение от липсата на сигурност. Теглото действа като стена между вас и света, предотвратява близостта, опитва се да създаде силово поле, което служи като граница
Ако сте от групата на свръхчувствителните, то вие често сте потайни и по отношение на количеството храна, което изяждате. Похапвате преди да излезете на обяд с приятели, затова на обяда си взимате само салата и се правите, че не ядете чак толкова много. Ядете хубави шоколадови бонбони, запазвате празните обвивки и внимателно ги подреждате обратно, за да изглежда кутията пълна.
Какви послания от срам и контрол сте превърнали в част от своята природа? Помислете за източниците на тези послания.
Дали например не сте имали майка с наднормено тегло, която е била ужасена, че и вие също един ден ще сте дебели?
Дали сте в безизходицата на нещастен брак и не сте в състояние да привлечете друг партньор?
Дали майка ви не е определяла какво да ядете и не е използвала сладкиши за награда?
Проявявали ли сте ревност към някой от братята и сестрите си и дали сте се чувствали, че не сте достатъчно добър, като тайно сте се тъпчели с храна?
Винаги ли сте мечтали да имате „страхотните похапвания“ на които се радват вашите по-богати братовчеди или другари в игрите и свързвате ли имената на маркови деликатеси с чувството на безопасност и сигурност? Възможно е с храненето ви да са свързани личностни проблеми. Някои деца се срамуват от храните, които семейството им слага на масата – твърде са етнически, твърде евтини или твърде прости.
Дали не сте израснали с копнежа да ядете определени храни, за да бъдете някой друг? Храненето е много социално явление и като социални създания искаме да се вписваме в общия модел.
Може би като възрастен човек, вие ще се окажете в положение, в което семейството и приятелите ви се дразнят, когато се храните различно от тях. Ако е така, как се чувствате в тези моменти? Възприемате ли чуждото поведение относно храненето и теглото? Превръщате ли ги в част от своята природа? Най-важното, готови ли сте да се освободите от поведенческите модели, които ви дърпат назад?
Ако сте готови, книгата Програма за отслабване за свръхчувствителни хораможе да ви помогне, както е помонала на хиляди хора по света.
