You are currently viewing Когато си чух диагнозата, първата ми мисъл беше, че ще се излекувам

Когато си чух диагнозата, първата ми мисъл беше, че ще се излекувам

Когато чуеш диагнозата рак, след щока идва осъзнаването. Сигурно при повечето хора е така. Но когато аз чух диагнозата, първата ми мисъл беше, че ще се излекувам и без да искам го казах на глас. „Сигурен съм, че ще се излекувате при тази нагласа“ -заключи лекарят.

Тогава започнах да помагам на лекарите при лечението ми. И как? Вече бях чела за разрастването на популярността на лечението с духовни практики и включването на съзнанието в този процес. Бегло и по-скоро за обща култура се запознах и с лечението с рейки, което ме подтикна да се заинтересувам повече с алтернативните на официалната медицина методи за лечение.

Потърсих съответната информация и попаднах на книгата Как вашето съзнание може да излекува тялото ви с автор Дейвид Хамилтън, популяризирана от издателството на Луиз Хей и издадена на български от издателство Монт.

Въпреки че светът е пълен със страдание, той е пълен и с редица начини да го преодолеем.“ казва Хелън Келър.

Всички знаем за плацебо лечението, при което пациентът не получава лекарството, но тялото му реагира като при пациентите, които действително го получават.

Когато човек приеме лекарство, мислите му за лекарството стават най-важни. Човекът или ще повярва, или не, че то ще му подейства. И това, в което вярва той, ще повлияе на начина, по който ще подейства лекарството. И така стигаме до ролята на мозъка и мислите.

В книгата има много интересни научни доказателства за това, че мислите променят мозъка. Преживяванията ни и нашето мислене постоянно променят намиращата се в него мрежа от неврони и връзки.

Докторът по медицина Норман Дойджи пише в неговата книга „Мозъкът, който се променя“: „Идеята, че мозъкът е като мускул, който нараства с упражнения, не е метафора“. Точно като мускул, мозъкът увеличава размерите си, когато го използваме. Като част от процеса на променяне на мозъка, мислите произвеждат химикали в него. Много от тях, между които са серотонин и допамин, са познати като невротрансмитери. Когато мислим, те се освобождават от разклонението на даден неврон и проправят свой път към върха на разклонението на друг неврон. Той произвежда електричество, което е познато като „възбуждане“ на неврона. И когато дадена мисъл се повтаря многократно, се стимулира химикалът протеин, който създава свой път към ядрото на неврона. Там се намира ДНК, която образува протеини, те пък произвеждат нови връзки между невроните. Ето така, повтарянето на мисълта произвежда нови връзки между невроните и така мозъкът се променя с нашите мисли и преживявания. Процесът е бърз. Гените се активират и един единствен неврон може да получи хиляди нови разклонения за много кратко време и това има ключова роля за много чудотворни оздравявания.

До тук стана ли ясно, че мислите ни играят ключова роля за процесите в мозъка ни. Изчерпателната информация за това я има в книгата. Много достъпно е описана връзката между съзнанието и ДНК и че е възможно да „изиграем“ „лошите“ гени, които между впрочем можем да сме наследили. Там се включват стволовите клетки, които вече знаем, се използват за лечението на много заболявания. Мозъкът ни се свързва с тялото ни и всяка част от него чрез нервите. Когато мислим за някоя конкретна част от него, мозъкът се активира в участъка, който отговаря за тази част от тялото, върху която се фокусираме. Така например, можем да изполваме съзнанието си, за да изградим мускулите си, като използваме така наречената „насочена мисловна образност“. А защо не и за да унищожим някое вредно образувание?

Но кой е ключът към това? Може би сами ще намерите отговора на този въпрос в книгата. Там има вече проверени начини да използваме мислите си, за да си помогнем. Например, чрез силата на твърдението и неговото визуализиране. Повторено многократно, човек започва да вярва в това, което си повтаря достатъчно често, независимо дали твърдението е вярно или грешно. Ако твърдението е „раковите клетки изгарят“, „възстановявам се“, „ставам все по-добре“ или „ туморът изчезва“ и го казваме с убеждение, като наистина го мислим, се случват чудеса.

Аз се преборих с рака. Всеки може да се пребори със своето заболяване и не е задължително то да е рак. Книгата съдържа много истински истории на хора от целия свят които са използвали силата на мисълта като цяло или част от своето пътешествие към възстановяването от болестта.

Автор: Росица Койчева