Описание

Великият персийски учен, философ, лекар и представител на източния аристотелизъм – Авицена (980-1037), препоръчвал дафиново масло при болни стави, камъни в бъбреците и жлъчния мехур, нервно напрежение, задух. А Хипократ (460 г. пр.н.е. – 366/365 г. пр.н.е.) – „бащата на медицината“, твърдял, че дафиновото масло помага при спазми, а листата препоръчвал при болки и при раждане. В Древна Елада и в Римската империя дафината била смятана за свещено дърво. То символизирало славата, величието и ореола на победата. Засаждали го край храмовете на бог Аполон – бога на Слънцето и изкуствата в Древна Гърция, на красотата, светлината, радостта, поезията, мира, победата и лечението. Неслучайно в древногръцки шедьоври на изкуството той е изобразяван с лавров венец на главата.