В днешно време постоянно и отвсякъде излизат нови медикаменти, било то на билкова основа или изцяло химично изработени. Историята ни показва, че и при древни времена хората са можели да извличат от природата ресурси за направата на различни лекове. Висшите гъби са едни от тези природни чудеса, помагащи ни да оцелеем.
При археологически разкопки в местата на обитание на човека над 11 000 години пр. н. е. били намерени вкаменени фрагменти на дървесни праханови гъби. Те се използвали като прахан за добиване на огън, а също така и за култови и медицински цели.
Така нареченият „снежен човек“, прекрасно съхранил се благодарение на вечната замръзналост в северните области на Сибир, имал при себе си не само прахан (праханова гъба за разпалване на огън), но и късчета чага и лиственична гъбка, а това говори, че още в каменния век хората прекрасно са знаели за лечебните свойства на гъбите.
Гъба Чага
В народната медицина най-различни страни широко са ги използвали за лечение на много заболявания. В днешно време изследователите на лекарствените свойства на макромицетите са уверени, че гъбите – това е природна аптека, лечебните свойства на която са в пъти по-високи от другите известни натурални средства.
В продължение на хилядолетия се избирали гъби, помагащи при лечението на болести. Рецепти за приготвяне на лекарства от гъби може да се срещнат в съчиненията на античните автори Хипократ (ок. IV век пр. н. е.), Диоскорид (I век от н. е.), Плиний Стари (I век от н. е.), в трудовете на Гален (II век от н. е.), Ибн Син (Авицена) (980–1037 година), в справочниците за билки и лекарствени растения на народните лечители от много страни.
Гъбите шийтаке са известни на японската и китайската медицина вече над 2000 години. На техните лечебни свойства е посветена цяла глава от трактата „Лекарствени средства за ежедневно приложение“ (1309 година) на знаменития лечител Ву Горин. Той твърди, че шийтаке усилва „ци“, тоест духа на жизнената енергия, утолява глада, лекува простуда и прониква в системата на кръвообращение, помагайки на човека да се почувства „пълен с живот“. Ву Горин дава рецепти за приложение на гъбите при автоимунни заболявания – разсеяна склероза, системен лупус еритематозус, склеродермия и др., онкологии, и за повишаване на жизнената сила.
Шен Хун, лечител и глава на обширен китайски клан, изпитвал върху себе си гъбите, изучавайки техните хранителни и лечебни свойства. В периодите на управление на династиите Пролетен и Есенен периоди (770–476 години пр. н. е.) и Враждуващите империи (475–221 години пр. н. е.), била написана книгата „Хуан Ди Ней-цзин“, която обобщила медицинските познания от това време. Особено значение в нея се отдавало на лечебните гъби. В страните от Югоизточна Азия още тогава отглеждали изкуствено гъбата шийтаке. В Китай и Корея през VI век от н. е. отглеждали гъбата юдино ухо. Първата китайска книга за лекарствените растения и гъбите датира от 2500 година пр. н. е., и в нея се описват 900 вида. През 695 година китайският учен Ли-Ди преработил преди съществуващите трудове и в книгата „Син-Сю-Бен-Цао“ описал 844 вида лекарствени билки и гъби. Този труд е първата в света книга по фармацевтика.
В „Канон“ на Авицена първото място по лечебни свойства отново заемат гъбите. А най-удивително е това, че веднага след изброяването на над десет гъби следва… женшен.
Диоскорид, най-известния билколечител на древността, в своята оказала огромно влияние даже на съвременната натурална медицина „Материя Медика“, използвал наименованието „агарикон“ за описание на гъба, която сега се казва Fomitopsis officinalis, тоест лиственична (окантована) гъба.
Древните гърци и римляни вярвали в универсалните свойства на тази гъба. Агарикът бил много скъп и страшно популярен.
За пример може да послужи рецептата на Митридат с основен компонент агарика, който предпазвал човека от приета отрова. Легендата гласи, че цар Митридат непрекъснато приемал това средство, за да се предпази от отравяне. По-късно, загубил много важна битка, той изпаднал в депресия и се опитал да се отрови, изпивайки страшна отрова. Но, уви, тя не подействала. Агарикът сработил великолепно.
Тази гъба (агарик, или лиственична праханова гъба) заема важно место във Фармакологичния справочник от 1618 година.
Понятието фунготерапия – лечение с лекарствени гъби (от лат. fungo – „гъба“) – въвел именно Диоскорид.
В Русия познанията за лечебните гъби били достатъчно обширни, целителите имали в своя асортимент до 150 наименования на различни гъби, с които лекували от всевъзможни болести.
Първите писмени споменавания за медицината на Русия се отнасят към XI век. В летописите лекарите наричали лечци. За тях споменава „Краткая Руская Правда“ ( „Руска правда“ в кратка редакция) – най-древният от достигналите до нас сборник руски закони, който бил съставен при Ярослав Мъдрия през първата четвърт на XI век. Лечците предавали тайните на лекуването по наследство, от баща на син.
От XI век започнала да се развива манастирската медицина, появили се манастирските болници. В Никоновския летопис е посочено, че през 1091 година митрополит Ефрем построил болница в Переяслав. По-късно се появили в Новгород и Смоленск. Сведения за манастирска болница се съдържат в манастирските хроники от XII век. В него се споменават монаси, известни с лечебното си изкуство, – удивителния лечец Антоний и неговия ученик преподобния Агапит, излекувал внука на Ярослав Мъдрия бъдещия киевски княз Владимир Мономах. Запазило се е предание за това, че княз Владимир извикал при себе си Агапит, загубил надежда за излекуване от тежка болест. Обаче Агапит не излизал извън пределите на манастира. Той отказал да посети княза и му изпратил настойка от билки, от която Владимир бързо се оправил. В състава на билковото лекарство влизала чага и „познат само на стареца чудо-корен, от удара на мълния произхождащ и в същия ден изчезващ…“ Вероятно, този чудо-корен е легендарната гъба обикновена веселка. След оздравяването князът пожелал щедро да награди изкусния лекар и му дал богати дарове. Агапит раздал княжеските подаръци на бедните хора.
Споменава се в хрониката на Киево-Печорската лавра и за преподобния Алимпий. Той лекувал с мехлем прокажени, след като не могли да ги излекуват „влъхви и неверници“. В състава на този мехлем също влизал чудо-корен (веселка). Болни и недъгави, в това число и душевноболни, от XI век било прието да се изпращат в манастири. В много манастирски болници практикували изкусни в лекуването монаси, добре познаващи лекарствените билки и гъби.
По мнението на някои изследователи, автор на първия отечествен медицински трактат била Евпраксия Мстиславовна (ок. 1108 – ок. 1180), дъщеря на княз Мстислав Владимирович и внучка на Владимир Мономах. От детските години тя се интересувала от медицина и успешно се занимавала с лечение, за което получила прозвището „Добродея“. През 30-е години на XII век тя написала медицински трактат на гръцки език „Мази[1]“ – съчинение от пет части, което систематизира откъслечни медицински сведения от онова време и включва нейните собствени наблюдения. В рецептите за лечебни мехлеми наред с целебните билки често присъстват и лекарствени гъби – мухоморка, чага, някои други видове.
През V–XVII век в Русия получили широко разпространение различни справочници за лечебни билки, в които бил представен опита на народната медицина. Те се състояли от кратки описания на лекарствени растения и праханови гъби.
Тези интересни факти и забавни истории, както и много други подобни, са част от книгата „Гъби срещу рак“ на известната руска фунготерапевтка Ирина Филипова. В книгата има и много полезна информация за откритията относно болестта рак и ефективни начини на лекуването й чрез гъби.
[1] Мехлеми – бел.пр.
снимки от freepik.com
