Едва ли е тайна за някого, че първите ни спомени докато сме деца са изключително замъглени, дори напълно изчезнали. Това явление е изцяло нормално. Всички сме жертва на тази амнезия, но какво всъщност е научното й обяснение. Какво ни кара да забравим толкова добре част от животът ни?
В книгата „Преди да помислим – как постоянно вземаме решения подсъзнателно“ Джон Барг разказва за експерименти, в които екип от учени показват колко забележително, но и плашещо, силно влияние имат ранните преживявания при оформянето на нашата способност да се доверяваме на другите, да имаме успешни приятелства и романтични връзки. И все пак нямаме спомени за тези ранни преживявания. Амнезията по отношение на ранните детски преживявания е изключително силна и всички я изживяваме. Съзнателните ни спомени започват след петгодишна възраст, а за първите си години и за дългото си еволюционно минало паметта ни клони към нула. И това е истинска двойна злина за човек относно способността му да разбира себе си, когато най-съществения по влияние в неговия живот етап е онзи, за който съзнателните спомени са най-малко.
Взаимодействието между нашите гени и опита ни в невръстна възраст, между забравеното еволюционно минало и първите години от нашия живот, е личната ни съдба.
Всеки родител познава горчивината от загубата на тези общи спомени от малките. Вие, като възрастни, си спомняте тези времена изключително добре и понякога напомняте на децата си за скъпоценните моменти от миналото, когато те вече са пораснали и срещате изпълнения им с почуда поглед. Например когато им пуснете любимото им филмче от първите им години, а те не помнят изобщо, че са го гледали.
Когато вече са възрастни, хората, които не са имали силна връзка с родителите си като бебета, изпитват трудности в създаването на приятелски и романтични отношения и чувстват недоверие към своите партньори. Рядко им хрумва, че част от проблема се крие в скритите файлове на тяхната лична история. Обикновено са напълно съсредоточени върху онова, което е в тяхната съзнателна памет, защото в крайна сметка именно тази част от съзнанието им се опитва да разбере какво се случва. Тези хора могат да използват само спомените, които осъзнават. Затова си мислим, че поведението на приятеля ни, реакциите на колегата ни или може би нещо друго е онова, което ни спъва в отношенията и създава проблемите. Не оценяваме, че чувствата, които храним към другите може би произтичат от ранните отношения и привързаността, които са съществували между нас и родителите ни.
Разбира се, тези забравени части от миналото може да са както проклятие, така и благословия. Щастливците са тези, които имат доверие в приятелите си, които наистина позволяват на другите да се сближат с тях и които са склонни да имат дълготрайни и щастливи отношения, основани на близост с другите. Те вярват, че техните приятели и любими са хора, заслужаващи доверие, но им липсва осъзнаването на факта, че огромна част от причината да хранят такава вяра у другите се корени в начина, по който са се чувствали и онова, което са преживели като невръстни деца.
снимки от freepik.com
