Подсъзнание или терминът, на когото много хора бъркат истинското значение. Може би частта от съзнанието, която най-много управлява животите ни. Милиони мислители са се опитвали да разберат, какво всъщност е то и как може да го манипулираме.
То има по-силно влияние върху нашето съзнание и начина, по който ние вземаме решения, отколкото ни се иска да приемем. Това твърди професор Джон Барг в книгата си „Преди да помислим – как постоянно вземаме решения подсъзнателно.“
Инстинктите ни са формирани в течение на хиляди години и те са основната причина да оцелеем, а еволюцията от своя страна, ни е довела до това да станем доминиращия вид на нашата планета. Кои са тези инстинкти, които ни влияят без да разберем дори, когато вземаме решения. На първо място е инстинктът ни за самосъхранение.
През дългото развитие на нашия вид най-голямата опасност от всички били другите хора. Убийството на Йоци в планината не е било изобщо някакво забележително събитие, като се изключи непредвиденото запазване на неговото тяло. Жестоката смърт от ръцете на други хора често е било стряскащо събитие при предците ни.
Анализите на човешки скелети, извадени при разкопките на древни градове показват, че един на всеки трима е бивал убит. А чак до 70-те години процентът на убитите мъже в дъждовните гори на Яномами, които отдавна са изолирани от съвременната цивилизация е бил 1 на 4. За сравнение в наше време убийствата на хора в Европа и Северна Америка са около 1 на 100 000.
Днес се стремим да намалим опасността за живота и да увеличим сигурността, колкото е възможно повече. Имаме сили за опазване на реда, светофари и сигнали, ефикасни системи за обмяна (на пари, ще рече) за да превърнем работата си в необходимите храна и подслон. Имаме медицина и здравни инспектори.
Затова е лесно да пренебрегнем факта за подсъзнателните тенденции, които ни оформят и приспособяват към далеч по-опасния древен свят с неговите застрашаващи живота елементи – студ, жега, суша, глад и човешки и нечовешки организми като дивите животни, вредните бактерии и отровните растения. Основният стимул за физическата сигурност е мощното наследство на нашето еволюционно минало и то оказва влияние, което прониква в мозъка ни, направлява го и отговаря на съвременния живот, често по изненадващи начини – като онзи, за когото сте гласували например.
В книгата си Джон Барг разказва много интересни изследвания, които доказват, че чувството ни за сигурност или страх имат силно влияние върху нашите политически пристрастия. Политиците отдавна са наясно с този факт и не пропускат да го използват при своите предизборни кампании, за да ни манипулират.
Физическата ни сигурност не се свежда само до избягване на физическите вреди. Тя се отнася в много по-голяма степен и до избягване на бацилите и болестите. Всички внимаваме храната която ядем да не мирише лошо или да не е развалена – развили сме сетива, които да го забелязват – и ни е гнус да докосваме неща, които изглеждат мръсни или заразени. Това си е съвсем основателно – бактериите и вирусите са заличавали многократно огромни части от населението от историята.
Заразите са били истински убиец в света на предците ни. Порязването или откритата рана, през която в тялото биха могли да навлязат бактерии и вируси са били много сериозна и потенциално опасна за живота ситуация. Тази опасност е съществувала и в съвсем не толкова далечната история като Гражданската война в САЩ през 60-те години на ХIХ век, когато 62 от всеки 1000 войника загивали не от изстрел или пробождане, а от инфекция. Едва с изобретяването на микроскопа и откриването на микроорганизмите от Луи Пастьор, ние сме започнали да разбираме как се предават заболяванията. Съвременните подобрения в хигиената имат най-значима роля за намаляването на заплахата от епидемии, ширещи се зарази и заболявания. Благодарение на напредъка в бита и благоустройството и на собствените ни познания относно важността на хигиената и защитата на прорезите и раните, ние сме в много по-голяма безопасност от бацили и заболявания отколкото преди. Но вирусите и бактериите също като хората еволюират – изглежда всеки сезон се появява нов щам на грипа. През по-голямата част от историята на човечеството, в течение на която умът ни се е превърнал в това, което е днес – избягването на всичко, което е миришело или изглеждало така, сякаш е пълно с бактерии или бацили, е представлявало съвсем истинско предимство за оцеляване.
В крайна сметка древните не са познавали хладилника, нито са им били известни препоръките на здравните инспектори относно храната, открита на земята. Нещата, които ни миришат „лошо“ не ни миришат напразно така. (Храните, които на нас ни миришат много лошо, вероятно ухаят неустоимо за конските мухи.) Онези от нас, които се чувстват отблъснати от миризмите на мръсните, покрити с ларви храни, ги избягват и така намаляват вероятността да се заразят и разболеят от тях. Отвращението и избягването на бацилите следователно са били изключително приспособенчески съставни елементи от общата ни мотивация да запазим физическото си здраве и цялост, да защитим себе си и семействата си от зарази.
Друга черта, която е резултат от еволюцията и която ни е помагала да оцелеем и да останем физически здрави е наследената социална част от природата ни – спонтанните и неволни емоции, които изпитваме и изразяваме към другите. Те са били тема на третата важна книга на Дарвин, посветена на еволюцията „Изразяването на емоциите при човека и животните,“ и нейните забележителни продължения За произхода на видовете и За произхода на човека. Третата книга е посветена изцяло на социалния живот на човека, защото Дарвин е вярвал, че нашите емоции са еволюирали, за да ни помогнат да предадем най-важната информация за безопасността и заболяванията един на друг и че сътрудничеството и споделянето са част от нашата по-широко разбирана човешка природа. Нека се обърнем към друг аспект от забравеното еволюционно наследство, което се таи в умовете ни. Няма съмнение, че за гените ни въпросът за нашата безопасност и оцеляване е много важен, но с една важна цел – да оцелеем достатъчно дълго, за да имаме деца. Случайните генетични подобрения в способността ни да оцеляваме, увеличават шансовете ни да си намерим партньор и да предадем тези подобрения на поколението си. Това естествено, е един от нашите най-основни стимули: да се възпроизведем. Това е вторият основен инстинкт, формиращ подсъзнанието ни.
През 2013 година учени откриха нещо ново за Йоци – имал е деца.
Мумията на убития в Алпите Йоци е оцеляла благодарение на гените си. Изследователи са събрали и анализирали кръвни проби, дарени от почти четири хиляди души в Австрийските Алпи – мястото, където Йоци е намерил последен покой и са открити съвпадения. Деветнайсет, за да сме точни. Тези хора споделят генетична мутация, която ги свързва с техния праотец, посмъртно покрил се със слава. Съществуването на тези много далечни роднини на Йоци хвърли нова светлина върху неговата история. Да, той несъмнено се е провалил по отношение на първия най-важен стимул, както съзнателно, така и подсъзнателно: да остане жив. Но е успял в друга всеобща цел, обуславяла развитието на мозъка му: да предаде гените си към следващото поколение. Или казано по-любезно – да има деца.
Голяма част от началната, първична работа в областта на еволюционната психология е била съсредоточена върху този въпрос: „чифтосването“. Помислете върху следното: без изключение абсолютно всеки от вашите преки предци е имал деца. Всичките ни предци са се справили по тази точка. В противен случай, днес не бихте чели тази книга. При нашата подсъзнателна нужда да постигнем физическа сигурност биологичната повеля за възпроизводство може да има изненадващи проявления в съвременния свят.
В книгата „Преди да помислим – как постоянно вземаме решения подсъзнателно“ са описани множество интересни експерименти показващи причините за различните социални поведения или не толкова съзнателните решения на хората в най-различни ситуации и аспекти от живота ни.
Снимки: www.freepik.com
