Най-често чувствителните хора са тези, които изпитват желание да ядат, поради това че за тях се оказва прекалено трудно да преживяват световната болка. Това е причината чувствителният човек да яде неконтролируемо. Не го прави понеже обича вкуса, плътността, уханието и видовете храна – качествата, които осигуряват сетивните преживявания. Той не се храни само защото изпитва глад, нито защото е пристрастен към храната, въпреки че и това е възможно.
Диетите при такъв човек не дават резултат, защото те просто не отговарят на силната му нужда да се чувства уверен в себе си и настрани от объркващите емоционални вихрушки, които го заобикалят. Липсващата му увереност, такъв човек черпи от храната.
Ако притежавате изключителна съпричастност и емоционалност, тези качества имат силно влияние върху килограмите ви, както и върху мисловните ви процеси и настроения. Те влияят и върху хранителните ви навици и отношенията ви с останалите. Сигурни сме, че знаете всичко за повлияното от емоции хранене, но вероятно не сте се замисляли за съществуването на повлияното от съпричастността хранене. Съществува едва доловима, но съществена разлика между двата вида, подробно описана в книгата ‘Програма за отслабване за свръхчувствителни хора„ от авторката Колет Берън-Рийдс. Пример за повлияно от емоции хранене е да се чувствате толкова разстроен след спор с колега, че да посегнете към запаса си от сладкиши, който държите в чекмеджето на бюрото си, за да успокоите гнева и смущението си.
Да кажем обаче, че конфликтът не е между вас и някой ваш колега, ами между други двама души от вашия отдел. Влизате в залата за съвещания, където допреди миг е имало разгорещен спор и усещате как напрежението витае във въздуха. Притеснявате се, чувствате се неудобно и нямате представа за причината. У вас се надига силно желание да се изнижете към кабинета си и да си хапнете малко сладкиши. Настройвате се отбранително и сте нащрек, а каква е причината – не знаете. Знаете само, че искате начаса да си похапнете сладкишчета.
Това е пример за хранително поведение, повлияно от вашата съпричастност.
Вероятно не осъзнавате кога започвате да възприемате чуждите чувства, които преживявате като свои. Не мислите когато сте изключително разстроени или се чувствате сякаш сте изгубили почва под краката си. Чувствате се объркани и разстроени. Не можете да посочите точната причина. Не си казвате: „Ей, ти Аз. Гневът на Ана влезе в теб и сега си на една вълна с нея!“. Знаете само, че веднага трябва да изядете онази солена, захарна или мазна вкусотия.
Да бъдем откровени. Ако сте прекалено чувствителни, дори щастливите преживявания могат бързо да ви накарат да се чувствате превъзбудени или свръх превъзбудени, което да отключи у вас тревожно чувство, защото подобно вълнение изглежда неконтролируемо. Започвате да се чувствате загубили почва под краката си и притеснени, да търсите убежище от цялата дандания. Трябва да си изработите механизми за справяне. Събитията просто ви идват в повече.
Вероятно от невръстна възраст възприемате света като прекалено несигурно място, затова прекарвате живота си изолирани от другите. Вероятно дори сте се развили като много силна личност, за да се справяте с чувствата и за да се уверите, че можете да контролирате кой да общува с вас и кой да избягва сближаването с вас. И познайте на кого се налага да е зает с непрекъснатия контрол на това общуване, което най-вече е в стил „Не се приближавай до мен освен ако не кажа как, кога и точно за колко време“? Не ме прегръщай, не ме докосвай, не стой толкова близо до мен! Нищо такова не искате!
На всичко отгоре вибрациите, които чувствате невинаги са приятни така или иначе. Гневът на хората лесно ви разстройва, дори когато става дума за крясъци по време на мач или някакво телевизионно предаване. Когато някой е закоравял или безчувствен, вие се чувствате неловко. Чувствате се така, дори когато поведението на дадения човек не е насочено към вас, ами по-скоро към друг човек. За вас е непоносимо да слушате за нечии страдания, било то на хора или животни. Скръбта и гневът ви покриват като тъмно, тежко одеяло и развалят настроението ви за часове, дори за дни.
Възможно ли е да пълнеете заради обичта и грижата си към другите, заради щедростта и сърдечността си? Помислете: защо толкова много от медицинските сестри са със свръхтегло? Кой се грижи за тях, докато те се грижат за болните? Как се справят с онова, което виждат, преживяват и чувстват по цял ден докато вършат своята свръх натоварена работа? Жените, при които има голяма вероятност да бъдат болезнено пълни са жени, които в своите общности се грижат за другите – баби, които отглеждат внуците си, медицински сестри и болногледачи, доброволки в църквите и учителки. Може би става дума за прекаляване с храни, от които се напълнява, но може би тези жени поемат теглото на своите претоварени с проблеми общности.
В книгата „Програма за отслабване за свръхчувствителни хора“ авторката Колет Берън-Рийдс е разработила план от четири стъпки, чрез които най-накрая да отслабнете, да започнете да управлявате емоциите си и да откриете своята прекрасна същност.
