Валентин Начев е автор на четири сборника от съвременни притчи: „Къде се ражда любовта“, „Силата на словото“, „Няма да е все така“ и „Говори ми само за любов“. Написал е много притчи и стихове. Някои от произведенията ми са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания. Повечето от притчите са напълно основани на истински истории, но и останалите по някакъв начин са свързани с неговия скромен половин-вековен живот.
В електронен магазин patechki.com приемаме като мисия да запознаем читателите с български автори – не само с произведенията им, а с техните личности. В поредицата интервюта „Авторите отговарят“ им задаваме въпроси, чрез които да ги опознаем.
От patechki.com го питаме:
Защо пишеш?
Отговор: Най-краткият отговор на този въпрос е, че пиша защото обичам да го правя. Самото писане ми доставя голямо удоволствие, но животът ми винаги е бил и продължава да бъде структуриран по начин, който почти не ми позволява да пиша по-дълго от няколко броени минути. Затова най-често съм писал и продължавам да пиша основно стихотворения и рядко по някоя притча или някой кратък разказ, чрез които с възможно най-малко думи ми се иска и опитвам да кажа много или колкото се може повече неща. Пиша защото искам да кажа на хората много неща. Но основното, което искам да кажа на всички е, че е необходимо винаги първо да бъдат в мир и хармония със самите себе си и след това да мислят и да говорят за всичко друго. Да не правят нищо без вътрешен мир. Всяко човешко деяние, което е било извършено без този вътрешен мир винаги е имало деструктивни, а в много случаи и твърде разрушителни последствия, както за самия човек, така и за всички други хора, които са имали някакъв досег с него. И понеже вече казах, че нямам много време за писане ще отговоря на този и на следващите два въпроса с три от последните мои стихотворения: Вярвай, че си прекрасен човек, Жал ми е за злобните хора и Благодаря ви, скъпи приятели.
Вярвай, че си прекрасен човек
Вярвай, че няма друг като теб и никога няма как да го има, че ти си уникален човек, със своя неповторима значимост. Вярвай, че си прекрасен човек, независимо от своята възраст, независимо от своя успех, независимо от всяка привързаност. Вярвай, че ти си уникален човек, че няма никъде друг като тебе, че с теб е винаги всичко наред, без значение от място и време. Вярвай, че си прекрасен човек, независимо как изглеждаш, твоят свят зависи само от теб, в другите недей се оглежда. Вярвай, че си успешен човек, независимо колко си богат, богатството никога не е успех, нито носи желаната утеха. Първо винаги на себе си вярвай, после слушай чужди съвети, всеки носи свои представи, по своите житейски пътеки. Първо винаги своето уважавай, после пред други се прекланяй, обичай родната си държава, на чуждите само се радвай. Вярвай, че имаш личен живот, който само за теб е специален, че си без никакъв друг аналог, с неповторима оригиналност. Вярвай, че си любимец на Бог, който Той безусловно подкрепя, че всичко при теб е във срок, след всички днешни проблеми. Вярвай в себе си във всеки момент, уважавай своята значимост, няма нищо по-важно от теб, при всякоя важна причина. Вярвай, че си прекрасен човек, независимо в момента къде си, най-ценното е винаги в теб, при всякаква външна намеса. Вярвай, че си успешен човек, независимо в момента с кого си, дори и да е много проклет, ти не губиш от своята стойност. Вярвай, че си уникален човек, че няма никъде друг като тебе, ни в този, ни в предния век, нито на друга планета!..
Как подбираш темите си?
Отговор: Не ги подбирам, но винаги така се получава, че всичко, което пиша по някакъв начин пряко или косвено е свързано със здравето и щастието на човека. Основните теми са любовта, мирът, уважението, благодарността, вярата, надеждата и състраданието, но на първо място винаги е била и ще бъде преди всичко любовта.
Жал ми е за злобните хора
Жал ми е за злобните хора,
че постоянно се мъчат, горките,
с тежките си чувства отровни,
които най-често изпитват.
Не знам как се живее със злоба,
но отстрани не изглежда добре,
скритата некрасива природа
и отвън е със грозно лице.
Винаги външният облик,
отразява сърцата човешки
и със злоба тъмен е облак,
а с обич е слънце горещо.
Злобата превръща човека –
във кисел и мрачен субект,
който се сърди на всеки,
че всичко не му е наред.
Злобните са винаги прави,
а другите хора са грешни
и с риск за своето здраве,
те все воюват, безутешно.
Злобните нямат спирачки,
по пътя към общия крах,
живеят с лоши привички,
вредни и за самите тях.
Злобните никого не обичат,
те и себе си мразят, дори,
и на лицата им е изписано,
че пъклен ги – огън, гори.
Жал ми е за злобните хора,
но как да им помогне човек,
те сякаш се хранят със злоба
и всичко за тях е проклето.
Не знам как се живее със злоба,
но злобните не изглеждат добре,
скритата им злобна природа,
всички променя – към зле.
Жал ми е за злобните хора,
че живеят с отровно сърце
и често – за някой се моля –
да го видя със ново лице!..
Въпрос: Какво искаш да кажеш на читателите?
Отговор:Благодаря ви, скъпи приятели
Благодаря, че ви има, приятели,
и че мога така да общувам със вас,
че дори и от голямо разстояние,
в миг докосват се душите наши.
Благодаря ви за всички мили думи
и за всеки отзив сърдечен и жест!
Доброто отношение – помежду ни,
за мен радост е – и голяма е чест.
Благодаря ви за съветите, умни,
благодаря за добрите пожелания,
които често в нощите, лунни,
под звездите, наум си повтарям.
Благодаря, че в момента ви има,
че понякога четете моите думи,
това за мен е основна причина,
да споделям своите възгледи.
Благодаря ви, скъпи приятели,
че сте хора с любвеобилно сърце,
че в ежедневните препятствия,
намирате малко време и за мен.
Благодаря, че сте толкова мили,
че носите светли и чисти души,
че споменавате моето име,
без капка превзета фалшивост.
Благодаря ви, скъпи приятели,
че и днес сте отново със мен,
не знам утре какво ме очаква,
но за вас искам да няма проблем.
Благодаря ви, скъпи приятели,
че в живота ми ви има сега,
не знам утре какво ни очаква,
но нека днес да живеем без страх.
Знам, че няма безпроблемни години,
знам, че няма безкраен екстаз,
но се моля да бъдем щастливи,
поне когато зависи от нас.
Моля се винаги – да бъдем силни,
да живеем със смело сърце,
дори и в дни със мигове сиви,
когато всичко отива на зле.
Благодаря ви, скъпи приятели,
че в живота ми ви има сега,
не знам утре какво ме очаква,
но се моля – да не бъде тъга.
Знам, че няма безпроблемни години,
знам, че няма вечен екстаз,
но нека положим усилия,
за да бъдем полезни на нас.
Благодаря ви, скъпи приятели,
че в живота ми ви има сега,
нека всички земни проклятия –
да остават далече от вас.
Благодаря, че сте толкова мили!
Благодаря, че сте хора с душа!
Пожелавам ви здраве и сили –
и всички най-прекрасни неща!..
Валентин Начев
